gushterov

Добромир Гущеров е основател на модерното застраховане в България и първият, ако не единственият от едрите бизнесмени, който успя да продаде основния си бизнес за големи пари на солиден чуждестранен инвеститор – гиганта “Дженерале”. Твърди се, че има 40 милиона щатски долара.Гущеров е завършил политикономия във ВИИ „Карл Маркс“. Заедно с Васил Божков през 1994 г. създава „Българска индустриална и търговска банка“. През 1995 г. регистрира застрахователно дружество „Орел“ АД. Следва регистрирането на АД “Винпром” – Чирпан през 1997 г. и участие в още десетки други печеливши фирми. В момента Добромир Гущеров се занимава с научна работа, труди се и по уникален сайт, който предстои да патентова, и живее между Виена, Кицбюел – Тирол и България заедно с втората си съпруга Диана, която нарича “любовта на живота ми”. Синът му Християн Гущеров е от първия му брак.


- Живееш между Австрия и България. С какво се занимаваш?
- В Тирол имам ресторант в центъра на Кицбюел – “Ла Гондола”, който съм дал под наем. Имам апартамент и в самия център на Виена. Но прекарвам 70 процента времето си в България. С любовта на живота ми – съпругата ми Диана, намерихме едно уникално кътче в България на Черноморието и купихме къща там. Имаме много работа по проекта ни ДЮВАМИС. Това е световен интернет сайт за анонимна комуникация. Той е един от световните хитове. Фирмата е в България. Това е мрежа, в която всички могат да комуникират, но анонимно. Той е антипод на “Фейсбук” и на “Туитър”. Не е нужна никаква регистрация. В него човек спокойно може да бъде себе си, без да бъде следен, без да бъде определян. Другото, което изследвам, са проблемите на пряката демокрация – това е нещо, от което светът не може да избяга.

- А какъв друг бизнес ти остана в България?
- Фактически нищо не ми остана, защото всичко подарих на сина си Християн. В Силистра – два хотела – “Дунавска перла” и “Данубе”, всички имоти… Той е на преден план, аз съм отзад. Това е нормално за един баща!

- Нещо като “сив кардинал” си…?
- Не, не! Но нека той да върви напред, той да управлява, а когато нещо му трябвам като консултант, аз съм насреща!

- Добре ли се справя Християн с бизнеса?
- Да, добре се справя. Човек цял живот се учи, но ако нямаш желание, няма да се научиш. То с всичко е така. А той има и желание, има и умения, има и нюх, което е важното.

- Сега предстои отварянето на досиетата на кредитните милионери. Ти притесняваш ли се от това?
- Всеки може да види моето досие. Бях председател на съюза “Възраждане”, който беше представян като какъв ли не! Не обръщам внимание на нищо, което някой е писал или говорил за мен – това не ме интересува! В досието ми има една записка по мой адрес – че не подлежа на обработка и вербуване и съм неподходящ за агент и служител на Държавна сигурност! Много се гордея с това!

- А ти не си бил и кредитен милионер?
- Не, не! Аз съм бил момче на 25 години! Никому непознат и никому неизвестен! Това са някакви измислици на разни служби и на някакви бивши величия, които търсят реваншизъм! И какви ли не глупости започват да се говорят!

- Значи на теб не ти дадоха куфарче с пари, за да започнеш бизнес?!
- Ние сме народ с вроден социализъм в душата си. Ненавиждаме богатството, не харесваме различието между хората, не харесваме някой да е по-успял…

Но казвам категорично –

от 1988 до края на 1990 г. куфарчета с пари се раздаваха!

Много неуспели фирми има, които се създадоха и по партийна, и по комсомолска, и по профсъюзна линия. Малко от тях успяха.

Първата приватизация в България, която беше нерегламентирана, е приватизацията на бизнес контактите и тефтерчетата. И тя започна от външнотърговските дружества, чиито специалисти, дето от 20 години познаваха всички пазари в България и навън, си взеха визитниците и само си смениха бюрата. Седнаха вече в своите фирми и започнаха да действат.

Втората приватизация стана, когато министърът на икономиката Иван Пушкаров уволни директорите на тогавашните държавни предприятия. Те си тръгнаха и… застанаха на входа и изхода на предприятията.

И следващата приватизация, за която не е много здравословно да се говори, е на българските задгранични дружества. Много правителства, включително и десни, бързо затвориха тази тема…

- Как започна бизнеса си ти?
- Аз започнах по Указ 56 – с регистрация на фирми и административно, правно и счетоводно обслужване. Тогава две фирми се занимаваха с това в София. Едната беше на двамата юристи – Черпоков и Илко Ескенази, Бог да го прости, и моята. Казваше се “Експерт Гущеров”. Ние фактически държахме монопола на регистрацията на фирми в София. Първите форми за документи, за устави за регистрация на фирми съм ги изработвал аз.

Още през 1989 г. фактически ме изключиха от БКП, защото станах частник. Частниците нямаха право да имат партийни организации. А в моите фирми имаше членове на БКП. Не, не може! Идеологически е несъвместимо частници да членуват в БКП…

- Неотдавна почина Младен Мутафчийски. Ти в какви отношения беше с него?
- Познавахме се на здравей-здрасти. Нямахме по-дълбоко познанство. Аз бях много малък. Възрастовата разлика между мен и останалите беше много голяма. Бях най-малкият и в т. нар. Г-13.

- Много мистика има около създаването на Г-13. Ще разкриеш ли какво имаше зад кулисите на първата среща на големите в бизнеса в началото на 90-те, сред които беше и ти?
- Ние се срещнахме тогава в Пловдив просто за да търсим добър тон помежду си. На тази първа среща имаше много разговори и пиене, не по-малко разговори за жени и за добри маниери, но най-малко се е говорило за някакво парцелиране на бизнес. Това беше по-скоро мъжка среща на чашка…

Да ти кажа ли как аз бях избран за говорител на това Г-13? Въпросната първа сбирка протичаше много шумно и весело, но в един момент дойдоха при нас и ни помолиха да обясним какво става на журналистите, които вече 2 часа чакаха навън. Участниците в срещата почти на майтап ми казаха: “Хайде, ти, Добри, си бивш комсомолски работник, да излезеш навън да говориш с журналистите, избираме те за говорител!”. Пък и аз бях най-малко почерпен! Та именно затова аз излязох и обясних на колегите ти, че вътре сме представители на българския бизнес, но не става въпрос за никакво парцелиране… Това не се възприе, търсеше се нещо по-дълбоко, по-значимо, но това е истината.

Името на Вальо Моллов беше фетишизирано тогава. Те създадоха Първа частна банка. Как звучи само! Все едно сега да кажеш държавна банка. Няма да забравя нашата среща с Моллов в Японския хотел, сега “Кемпински-Зографски”, за да се разберем нашият съюз “Възраждане” да не започва банкова дейност, а техният съюз да не започва застрахователна дейност. Ние тогава и не можехме да направим банка, защото нямахме финансови възможности, а аз и не го разбирах все още този бизнес. Те обаче не удържаха на обещанието си и направиха застрахователното дружество “България”. Вальо тогава започна с Петьо Блъсков и с Венци Йосифов вестник “168 часа” – светата троица! На мен ми беше доста по-трудно с “Орел”. Съюзът на частните предприемачи “Възраждане” често се обърква с Бизнес клуб “Възраждане”… После Г- 13 отмря от само себе си, защото

някои от членовете не се понасяха

и нямаше как да стане нещо по-сериозно.

- Поддържаш ли връзки с някой от Г-13?
- С никого не поддържам връзки. Много рядко се чувам с Васко Божков…

- Преди години ти отслабна драстично, разведе се. Как поддържаш перфектната си визия?
- Тя не е вече толкова перфектна, но горе-долу /смях/… Не ям свинско, мазни храни, сладко не ям… С Диана се храним с телешко, с риба, салати. И малко фитнес, разбира се.

Преди 7-8 години изглеждах като 60-годишен. 132 кг, бяла брада… Свалих 50 килограма, фитнес, хранителен режим, дълга коса… Аз оттогава по принцип живея нов живот, сега се чувствам много по-добър, много по-толерантен, много по-ясен пред себе си.

- Какви са отношенията ви с младата двойка – Християн и приятелката му – фолкпевицата Мария?
- Перфектни са ни отношенията. Има толкова хотели и обекти, които вече са под тяхно управление… Ние сме неделими, общо взето, с Християн!

- Ти изцяло харесваш връзката им?
- Че какъв съм аз, да харесвам връзката им?! Те трябва да си харесват връзката, пък аз трябва да бъда с него! Той е голям човек – мога ли да кажа – “Няма да бъдеш с тази!” или “Бъди с тази!”?!… А и защо да не харесвам Мария –

мила, ласкава, учтива…

Умее да оценява, умее да тачи празниците!

- А двете със съпругата ти Диана харесват ли се?
- Да, подчертано се харесват! Много често сме заедно в чужбина, не само в Кицбюел и във Виена, а и в други части на Европа. Но, общо взето, гледаме да не им досаждаме, защото ние сме дърти /смях/!

- Вие още ли сте толкова влюбени с Диана?
- Любовта е нещо, което не е за миг, за два. Любовта я има тогава, когато ти се стремиш да е по-добре на другия, отколкото на тебе! Ако и двамата се стремят към това – тогава е добре и на двамата!

- Как изглежда един ваш ден?
- Най-важното е, когато се събуди човек, да каже на някого, че го обича, да го целуне, а след това да има възможността да пие д-ъ-ъ-лго кафе с него! Ако не можеш с някого да пиеш дълго кафе сутрин, просто човек трябва да стане и да си тръгне! Това е моята рецепта за взаимна връзка. Ако с някого не можеш да пиеш дълго кафе сутрин и да си говориш, няма нищо ненормално в това да се разделите… След кафето с нея работим, четем, правим си фитнес, разходки, гледаме филми, всеки върши неговите дела…

- Двамата много пътувате. Кое пътешествие няма да забравиш от миналата година?
- В края на август направихме едно пътуване с нашето върховно куче Хенри! Обиколихме Скандинавия, особено Норвегия. Минахме през много уникални, но опасни, екстремни места – Пътя на троловете, най-големия водовъртеж… На 1 септември стигнахме до най-северната точка на Норвегия – Норд Кап, къпахме се с Хенри в океана на 12 градуса! Беше великолепно! Много се гордея с това, че направих един рекорд за Гинес –

на 52 години 3330 км ги взех за 36 часа! Без въобще да спирам и без въобще да спя! 

От Финландия, на 280 км от столицата на Лапландия, до нашата къща в Кицбюел! Преспахме там и на другия ден заминахме за Венеция. Това беше посветено на Марти – дъщеричката на Диди, която е и моя дъщеричка. Тя честваше там 1 година от сватбата си, омъжена е за австриец. Това всъщност беше второто ни посещение с Диди в Скандинавия, за което подготвяме 12 серии за цялото ни пътуване! Лятото на север е великолепно! През 2014 г., ако сме живи и здрави, ще отидем на Лофотенските острови, в които са влюбени всички световни писатели и наши любимци като Едгар По, като Хемингуей, като Юго… Това е съвършенството на света!

Източник: БЛИЦ

Коментари

коментари