bb64da577ec37cc2db55ab0c60622aba

Хората от столичния квартал „Овча купел“ вече имат вечерен час. Никой от тях не смее да обикаля квартала след 19 часа. Причината за това са хилядите бежанци, които излизат на групи и обикалят района вечер.

Хората от квартала от години съжителстват с роми и с бежанския център. Те самите обаче признават, че никога не са виждали такива тълпи от чужденци, които „се навъртат и оглеждат“.

Именно заради незнанието и заради непрекъснатия новинарски поток за бежанците, ваксинациите и кражбите, хората се страхуват да остават до късно и да се прибират по тъмно, пише „Стандарт“.

Самият бежански център пък хлопва кепенците в 22 ч всеки ден. Въпреки това много от посетителите му остават извън загражденията. Зад металните решетки пък хлебарки и въшки посрещат бежанците от Сирия у нас. Хората са тикани по 15-16 в стая, където няма одеяла, завивки и никакви санитарни условия за живот. Това е ситуацията в лагерите, които прибират бегълците от войната в столицата, разказаха сирийци. За да помогне в кризисната ситуация, властта успя да намери две необитаеми сгради на бивши училища, където бежанците да бъдат настанени. Едното е в столичния кв. „Враждебна“, а другото – на Военна рампа. Там обаче ситуацията е напрегната, тъй като храната не достига. „В понеделник стана бой между бегълци в центъра във Враждебна заради помощи, донесени от Главното мюфтийство, научи „Стандарт“ от чужденците.

„Студено е, няма отопление, няма и топла вода, храната е малко, ходим боси“, обясни Халиф – баща на 4-годишния Рама. Той е един от сирийците, които възнамеряват, след като получат статут, да заминат от страната ни. Халиф обясни още, че брат му живее в Швеция и той се надява да отиде при него заедно със семейството си. За да преведе фамилията си през българо-турската граница мъжът е платил 1000 долара.

Друг сириец пък разказа как преди войната да застигне Сирия, той е работел като мениджър във фирма за захар. Получавал добри доходи, но сега чака на помощта и милостта на българите, за да спаси себе си и семейството си.

12-годишният Ала Ала Айса пък чака вече седмица медицинска помощ. Той е в общежитията във „Военна рампа“ заедно с татко си. Момчето е ранено от бомба в крака и главата. А по лицето има белези от химическата атака. При бомбено нападение Ала и баща му загубили майката на момчето, както и леля му. Единственото, което успели да спасят при бягството си от Дамаск, са снимките на техните близки. На два пъти Ала бил на лекар заради адските болки в главата. И той, и баща му обаче не са доволни от условията в центъра. „Не искам да се връщам във войната, но какво да прави детето ми тук?, пита бащата.

Хората от софийските квартали, където са настанени сирийци, пък се притесняват от епидемии. „В аптеките казват, че лосионите за въшки са свършили. Препаратите за хлебарки също. Страшно е, защото тези хора мизерстват и ще разболеят и нас“, оплакват се столичани.

Изтоник: pik.bg

Коментари

коментари